فَاِنْ كُنْتَ فِيْ شَكٍّ مِّمَّآ اَنْزَلْنَآ اِلَيْكَ فَسْـَٔلِ الَّذِيْنَ يَقْرَءُوْنَ الْكِتٰبَ مِنْ قَبْلِكَ ۚ لَقَدْ جَاۤءَكَ الْحَقُّ مِنْ رَّبِّكَ فَلَا تَكُوْنَنَّ مِنَ الْمُمْتَرِيْنَۙ

fa in kunta fī syakkim mimmā anzalnā ilaika fas'alil-lażīna yaqra'ūnal-kitāba min qablik(a), laqad jā'akal-ḥaqqu mir rabbika falā takūnanna minal-mumtarīn(a).

Примерът на този живот е като вода, която спускаме от небето – смесва се с растителността на земята, от която ядат хората и добитъкът. Докато земята се разкраси и се украси и жителите ѝ мислят, че са властни над нея – дойде Нашата заповед нощем или денем – и я направихме пожъната, сякаш вчера не е била разцъфнала. Така разясняваме знаменията за народ, който разсъждава.